Отец Яцек Салий, доминиканец, професор, е ръководител на Катедрата по догматична теология в Университета „Кардинал Стефан Вишински“ във Варшава. Той е един от най-известните познавачи на християнското Средновековие и преводач на Църковните отци, учители и писатели. Отец Салий е вече познат на българските читатели от книгата “Божиите заповеди” като един чувствителен и отзивчив спътник на съвременния човек по пътя за Емаус (Лук. 24:13-35).
В книгата отец Салий “задава на св. Августин” основни за християнската вяра въпроси. Отговаря им чрез кратки, но красноречиви откъси от произведенията на великия християнски богослов, които в по-голямата си част са недостъпни за българския читател, защото още не са дочакали свой превод на български език. Много от отговорите, отразяващи съмненията и търсенията на човека от прехода между Късната античност и Средновековието, са поразяващо актуални днес.
Някои смятат, че вярата е в разногласие с разума.
Невъзможно е Бог да ненавижда в нас това, с което като Творец ни е поставил по-високо от животните. Би било абсурдно вярата да отхвърля или да пренебрегва разума. Нямаше да можем дори да вярваме, ако нямахме разумна душа. И все пак, в някои неща, които засягат спасителното учение и които още не можем да обхванем с разума (някои само до време), вярата изпреварва разума. Всъщност, тогава разумът изисква вярата да очиства сърцето, така че човек да може да улови светлината на Този, който е Велик Разум и да устои в нея.
Какво мислиш, достопочтени отче, за причинно-следствената връзка между вярата и разума: дали разбирането е условието да повярваме или вярата задълбочава и разширява нашето разбиране за себе си и света?
Аз проповядвам вярата, за да повярват онези, които още не вярват. Но ако не разберат това, което говоря, не могат да повярват. И така, в известен смисъл верен е принципът: „Искам да разбера, за да повярвам“. Но когато повтарям след Пророка: „Повярвай, за да разбереш“ (Ис. 7:9, според превода на 70-те), истината казвам. И така, разбери, за да повярваш; повярвай, за да разбереш. Едното не противоречи на другото. Разбери моето слово, за да повярваш. Повярвай, за да разбереш Божието слово.
(Из беседата “За любовта”)
