Проф. Петър-Емил Митев, доктор на философските науки, е дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, понастоящем ръководител на Института по социология „Иван Хаджийски“. Взема участие в емпиричните социологически проучвания в България от тяхното възстановяване през 60-те години на ХХ век до наши дни. Един от учредителите на първата университетска специалност „Социология“. Председател на Българската социологическа асоциация (1991/95; 1997/99). Работи в областта на социологията на младежта, етносоциологията, социология на религията, социология на бедността, обща теория и история на социологията.
В книгата са актуализирани фундаменталните въпроси, поставени от основателя на българската социология Иван Хаджийски:
– Откъде тръгваме?
– Какъв път сме изминали?
– Докъде сме стигнали?
– Накъде отиваме?
Социологията е наука, в която личността влага своето въображение и евристични възможности.
Социологията е занаят, при практикуването на който резултатът зависи от овладяването на технически похвати и методики, от коректното спазване на правила и процедури.
Социологията е бизнес, който изисква определени ресурси и може да ги възпроизвежда или увеличава.
Социологията обаче е и нещо друго; тя е не само познание за обществото, но и самата е обществена дейност. Тя губи смисъла си извън обществената реализация или го променя, ако тази реализация не отговаря на научната достоверност.
