Битката за Атлантика е едно от най-драматичните сражения през Втората
световна война. Кошмарът за съюзниците са подводничарите на Карл Дьониц.
Те принуждават Великобритания и САЩ да насочат огромни сили и средства
за борба срещу германските подводници. От 1943 година нататък новите
усъвършенствани сонари на съюзниците и специалните групи за борба срещу
подводници преобръщат ситуацията. Това, ко-ето Дьониц и неговите
подводничари не знаят, е, че съюзниците вече четат радиосъобщенията им,
защото разполагат с кода на шифровъчната машина „Енигма“.
Точно тогава Хитлер назначава гросадмирал Дьониц за главнокомандващ
германския военноморски флот. Новата длъжност го изстрелва сред
върхушката на Третия райх. Гьоринг, Химлер и част от висшия генералитет
се опитват да водят тайни преговори със съюзниците за сепаративен мир,
за да хвърлят всички сили на вермахта срещу настъпващата Съветска армия.
Грос-адмиралът не се вписва в тези задкулисни игри.
На 30 април 1945 година във Фленсбург, последното незавлядяно кътче от
Германия, Дьониц получава шифрограма от Берлин: „Фюрерът ви определи за
свой наследник“. Изборът е съдбоносен за гросадмирала: да даде заповед
за операция „Регенбоген“ – самопотопяването на германския флот,
предвидено в случай на капитулация – или да спре безсмислената вече
съпротива на германската армия.