За Дж. Ръскин Джордж Макдоналд е почти роднина, Дж. P. Р. Толкин говори за него като за учител, а К. С. Луис го нарича най-великия гений между създателите на митове, сочейки суровостта и нежността, реализма и божественото очарование в творенията му. Г. Н. Честертьн споделя, че книгите на този автор са променили живота му, а за У. X. Одън и Е. Несбит е бележит майстор...
Още в началото се мяркат пръстенът с окото в него, неугасващият огън сред мрака, думите, пазещи истории, хора, времена и места... Преди древните саги и приказките да привлекат вниманието на Толкин и Луис, Дж. Макдоналд и по-младият У. Морис се потапят в света на митовете и започват да публикуват своите предания. Морис е воден от вярата си в едно бъдещо хармонично общество и се обръща към образите на скандинавския фолклор. Макдоналд дава израз на духовните си дирения, черпейки вдъхновение главно от шотландския фолклор (в това време близкият му приятел Луис Карол пише своите прочути истории за Алиса и децата на Макдоналд стават първите му слушатели).
Последният творчески подвиг на Макдоналд е романът „Лилит". Митичната героиня Лилит, описана от Д. Г. Росети като „мека и сладка жена", се среща в няколко произведения на Макдоналд. Сред познати и непознати образи се откриват старинни истини, припомнят се избледнели загадки и се преосмислят основополагащи ценности. Великани и деца, мечки и леопарди, призраци на воини и танцьори, неописуеми среднощни твари - това са само някои от героите на този фентъзи романс. Походът на малките и слаби горски обитатели срещу града Булика се превръща в повод за множество съвременни въпроси.
Живот и смърт, реалност и въображение изгубват ясните си очертания. Любовта и омразата припламват внезапно и могат без предупреждение да отнемат човешкия разсъдък, въпреки покровителството на своенравни магьосници. Героите поемат на път сред неизвестността и се -с сблъскват както с радости, така и с лабиринт на самота и отчуждение, но не губят силата на духа си. Разбирането им за света може да бъде оскъдно, но тяхната вяра се калява в сблъсъците със злото. Именно отдадеността се оказва онова качество, което помага съкровеното в човека да бъде опазено.