Изобилието от хумор и сатира не бива да заблуждава. Книгата е практически наръчник, който ще помогне на читателя да взаимодействат успешно с различните типове ръководители. Със сигурност тя може да бъде много полезна и за всички лидери, за които е важно да имат авторитет пред подчинените си не само във видимата, но и в невидимата йерархия. Трудът на Джон Хуувър позволява на читателия да надникне по-дълбоко в себе си и види света отстрани, да се изсмее над недостатъците си и да работи по-ефективно върху подобряването на своя имидж.
Целта на книгата определено не е да заклеймява ръководителите като идиоти. Тя е едно предизвикателство към всички читатели, които трябва да намерят смелостта да се изправят както срещу своите слабости и да бъдат по-снизходителни към слабостите на другите.
В книгата терминът „идиот” се използва за дебелокожите, глупавите, емоционално примитивни хора, които по стечение на обстоятелствата са се озовали в кръга на ръководителите в различните йерархични звезда, но Джон Хувър подчертава, че далеч не всички началници са идиоти и сам опитва да ги раздели по типове - добри началници, началници-богове, началници-макиавелисти, началници-мазохисти, началници-садисти, началници-параноици, началници-приятели и началници идиоти.
Изследването описва характерните за тях модели на поведение и предлага на подчинените им своите препоръки за – и дава своите практически съвети как е най-разумно и ефективно да се работи с всеки един от тях.
Книгата би била много полезна и за всички лидери, за които „репутация” не е просто празен звук. Читателят може да погледне на себе си от страни, да се посмее върху своите недостатъци и да поработи за подобряването на собствения си имидж. Горчивата истина, че „глупостта е широко разпространена болест” пък прави книгата приятно четиво за всеки, който би искал да разшири познанията си за хората и техните взаимоотношения.
