Да понесеш едно събитие като загуба на близък поради смърт означава в повечето случаи да успееш "да събереш" себе си - емоционално, в мислите и делата си; да запазиш връзката с реалността. Колкото по-неочаквано е това събитие, толкова повече човек има потребността да намери външна опора, особено в първите мигове - близък, познат, роднина. Когато събитието се е случило далеч от познати и близки, страдащият отново има същата тази потребност. Тогава е нужна появата на обучения за кризисна интервенция специалист - лекар, медицинска сестра, психолог, оперативен работник.
Ръководството за кризисна интервенция, което предлага Десислава Русева, доктор по медицинска психология и клиничен психолог-психотерапевт, е отражение на собствения й многогодишен опит в контакт с близки на починали в болнични условия и при инциденти, вън от дома на починалия.
В проследения световен опит на специалисти в провеждане на психологически издържана интервенция в остра кризисна ситуация, както и въз основа на собствения й опит проличава необходимостта, специалистът да съумее да води страдащия, с малко думи и с духовно присъствие, към овладяване на силните болезнени емоции и едва тогава към мобилизиране на разума и волевите усилия за оставане в реалността. За постигане на този ефект е необходимо не само да подадеш "патерицата", а по-скоро да мобилизираш силите на страдащия да "поеме патерицата". Без нея скърбенето е риск за загуба на психично равновесие и социална активност; излизане извън релсите на живота и разгръщане на психично разстройство у самия страдащ.
