Светът е против индивидуалността. Той е против това просто да бъдете такива, каквито сте според естеството си. Той иска от вас единствено да бъдете роботи, а съгласите ли се да бъдете роботи – загазили сте. Вие не сте роботи. Не... такова е било намерението на природата - да ви превърне в роботи. Именно защото не сте такива, каквито сте предназначени да бъдете, каквито сте предопределени да бъдете, вие неспирно търсите: „Какво липсва? Може би по-добра мебелировка, по-хубави завеси, по-хубава къща, по-добър съпруг, по-красива съпруга, по-добра работа..?” Цял живот опитвате какво ли не и се щурате от една посока в друга. Хората непрестанно отлагат всичко, което е значимо. Утре ще се смеят. Днес трябва да се трупат пари... повече пари, повече власт, повече вещи, повече джунджурии. Утре ще обичат. Днес няма време. Обаче „утре” никога не идва и един ден се оказват затрупани от притежания, затрупани от пари. Изкачили са се до върха на стълбата и няма къде вече да отидат, освен да се хвърлят в езерото. Но те не могат дори да кажат на останалите хора: „Не си правете труда да стигате дотук. Тук няма нищо,” защото това ще ги накара да изглеждат глупаво.Моят стремеж е да ви върна обратно към вас самите. Тогава ненадейно ще откриете, че цялото ви неудовлетворение е изчезнало. Няма нужда да сте нещо повече – достатъчно е да сте каквито сте. Всеки е достатъчен какъвто е.
