Изгнаникът следва все едни и същи облаци, без да знае кога от тях ще ливне дъжд. Създава си собствена лудница и оттам се бори с безумието на света. Загубил е толкова много, че предпочита да живее в тесни стаички, които пълни до тавана с намерения.
Има живот и след бягството. Но бягството не спира да влияе – до края на живота.
Илия Троянов още като дете напуска България със семейството си, но това преживяване продължава да му оказва влияние и до днес. В новата си книга авторът на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и „Власт и съпротива“ размишлява за собствените си преживявания като емигрант, за живота на бежанците, за корените и новото начало, за родината, свободата, номадството и различните гледни точки. Той описва самотата на другостта и проклятието на миналото, самозалъгването и търсенето на нова самоличност, на нова идентичност.