"Качествата на един банкер, според него, не се състояха толкова в печалбите при добра конюнктура, каквато бе в момента. Тогава в бранша влизаха хора, които без никакъв финансов талант печелеха, за да загубят в крайна сметка всичко. Великото качество на един банкер бе отстъплението, добре организираното отстъпление с минимални загуби, със запазване на армията, тоест капиталите. И в този основен маньовър, наречен отстъпление, Скарлатов бе всепризнат майстор."
Из книгата
В навечерието на Балканската война българската икономика е стабилна, селскостопанският износ е във възход, а народът е дисциплиниран и работлив. Армията е силна и всички са сигурни, че България ще бъде победител в бъдещия конфликт.
Противно на всеобщото опиянение и въпреки идеята за национално обединение, прогнозите на Борис Скарлатов не са оптимистични. Банкерът познава шахматните ходове на финансово- политическата битка и се опасява, че дворцовата дипломация ще има катастрофални последствия за страната. Скептицизмът му за светлото бъдеще постепенно намира правдива аргументация и у неговия наследник – Борис Скарлатов-син, който ще види в лицето на баща си познание и превъзходство, достойни за уважение.
