Борис Георгиев
1 XI 1888 - 9 IV 1962
През 2014 г. се навършват 126 г. от рождението, а през 2012 г. се навършиха 50 г. от кончината на великия български художник Борис Георгиев. Нашият народ и поклонниците на негови изключителен талант имаме дан към тази велика планетарна личност.
Борис Георгиев е патриарх на изобразителното изкуство! Със своята палитра художникът възпява и изследва човешката душа, която е Божествена частица от Величието на Бога - Твореца на всичко видимо и невидимо във Вселената. Величието на гения, силата на духа му дават възможност да контактуват с бедни и богати, с високопоставени люде и с индийските парии и да възприема всички като свтои братя.
Чистотата на душата му позволява да прозре дълбоко в човешките сърца, да почувства мъката и страданието, величието и падението на епохата, в която живее. Благодарение на извисения си дух успява с майсторство да възпее красотата и ценностите на душите. Затова с гордост можем да кажем, че е гений. Художникът, приел съдбата на скитник-мечтател - певец на чистата и свята човешка душа, успява да долови нежните струни на душевноста и в багри и минии на покаже Божественото и величие. Пребродил много страни: Италия, Норвегия, Испания, Франция, Швейцария, Индия, Бразилия и др. Близък приятел е на Айнщайн, Ганди, Неру, Ромен Ролан, Николай Рьорих, Теодор Траянов, Владимир Димитров - Майстора и много други.
Духовният Учител Петър Дънов е естествен магнит за всички пробудени души. През 1922 г. Борис Георгиев го посещава на "Изгрева". Запазен е портретът на Учителя, който той прави по това време. Мечтата му била изкуството да бъде една свята, възвишена мисия в голямото човешко семейство, за да създаде един по-добър свят на братство, единство и взаимопомощ между човеците. Със своето изкуство се е стремял да покаже, че и ние, българите, сме сътрудничили в областта на човешките идеали на Правда, Красота, Добро и Мир.
